Ден 1
Отпътуване от София, площад Руски паметник в 5.00 ч. по маршрут София – Белград – Загреб – Марибор. Мaрибор е вторият по големина град на Словения след столицата Любляна и също като нея предлага на своите посетители една приятелска, топла атмосфера, красиви сгради, уютни площади, живописни улички и разбира се река Драва.В Стария град на Марибор можете да прекарате времето си приятно в една от многото традиционни местни винарни, където виното не е просто традиция, а истинска магия, да се потопите в отпускащата зеленина на площад Сломшков, около който се намират сградите на Университета и Словенския народен театър. Популярни туристически забележителности в Марибор са и Катедралата от 12-ти век, построена в готически стил и градският замък, датиращ от 15-ти век. Денят ви може да завърши на Стария мост или в някое от многобройните улични кафенета, разположени на централния градски площад. При възможност и по-ранно пристигане вечерна разходка в Марибор: Главни търг, Колоната на Чумата, площада на Свободата, Катедралата Майка на Милосърдието, Мариборски град. Настаняване в хотел 3* в центъра на Марибор. Нощувка.
Ден 2
Отпътуване за езерето Химзее – едно приказно езеро, което отдавна се е превърнало в главна туристическа цел. Свободно разположено в подножието на немските Алпи, Химзее често е наричано Баварското море заради внушителните си размери. Достига дължина от 15 км., ширина от 11 км. и има площ от около 80 кв. км. По Кимзее непрекъснато кръстосват корабчета за забавление на посетителите му, а островите Херенхимзее и Фрауенхимзее са достъпни целогодишно. Единият е известен със забележителния дворец, който крал Лудвиг Втори построил по подобие на Версайския дворец. Посещение на ДВОРЕЦА ХЕРЕНХИМЗЕЕ: копие, по-добро от оригинала! Замъкът е построен от баварския крал Лудвиг II. За едни той е самотен, луд, неразбран, за други мечтател, който не пести време, енергия и средства, за да види мечтите си реализирани. Наричат го ту Лудия крал, ту Краля от приказките и Краля-мечтател. Едно е сигурно: ако не беше разточителството на Лудвиг, днес Бавария нямаше да се радва на милионите посетители годишно, дошли да видят с очите си приказните дворци на лудия крал. Страстен почитател на Луи XIV, Лудвиг IIрешава да построи на острова Херенхимзее, точно копие на двореца Версай. В замъка има 70 стаи, от които само 20 завършени. Но за тях Лудвиг дава повече пари отколкото за строителството на два от другите му замъци: Линдерхоф и Нойшванщайн. То възлиза на колосалните за онова време 16 млн марки. Най-впечатляваща е Огледалната зала, която въпреки че е копие на тази във Версай, всъщност даже е по-голяма. Всяка вечер кралят заповядвал да бъде осветявана от 33-те полилея и 44 свещника, в които горели повече от 2000 свещи. Наред с Огледалната зала, също толкова впечатляваща е Парадната спалня: всичко тук е в стил рококо и блести в злато, а леглото е изографисано със сцени, изобразяващи Венера и Адонис. След посещение на двореца и разходка из острова продължаваме баварската приказка с отпътуване към Мюнхен – столицата на Бавария, разположен от двете страни на река Изар. Настаняване в хотел в района. Нощувка.
Ден 3
Закуска. Разходка в Южна Бавария по “Баварския романтичен път”. Продължаваме с разглеждането на замъците от времето на приказния и романтичен крал Лудвиг II: ХОЕНШВАНГАУ (отвън) – служил като лятна и ловна резиденция на Максимилиан, съпругата му Мария от Прусия и двамата им сина - Лудвиг (по-късно крал Лудвиг II Баварски) и Ото (по-късно крал Отон I от Бавария). Двамата младежи прекарват по-голямата част от юношеството си тук, а по-късно Лудвиг решава да построи наблизо свой собствен замък: НОЙШВАНЩАЙН (посещение) – всепризнат образец на съвършенство сред германските кралски дворци. Вдъхновен от легендите за рицаря Лоенгрин и опертие на Вагнер, през 1869 г. крал Лудвиг II започва строителството на „замъка на мечтите”. Той е богато декориран с митологични сцени от различни средновековни легенди. Красотата му вдъхновява Чайковски да напише „Лебедово езеро”. В превод името на двореца означава „Замъкът на лебедовата скала”. Отпътуване за ЛИНДЕРХОФ – любимия дворец на Лудвиг II, тук можете да “потънете” в изкуствената пещера с езеро, сталактити, сталагмити и впечатляващи картини, изобразяващи сцени от опери на Вагнер. Това е единственият замък, който Лудвиг успява да завърши приживе. Казват, че в Германия има красота за всички сетива. За носа - миризмата на топли бретцели, за ушите – музиката на баварците, а за очите – рисуваните къщи и приказните замъци. Посещение на „изрисуваното селце“ ОБЕРАМЕРГАУ! Малкото градче е истинско бижу. Всички къщи и други сгради са прелестно изрисувани със сцени от приказки, легенди или библейски сюжети. Буквално се чустваш като в книжка с много илюстрации и с любопитство разгръщаш следващата страница, т.е. разглеждаш следващата малка уличка с красиви къщи. През 1633 г. жителите на Оберамергау дали обет да играят навеки „Страстите Христови“ ако наближаващата града чума ги отмине. Първата пиеса е поставена и изиграна през 1634 г. От тогава до днес, на всеки 10 години, на кръгла годишнина, сред спиращ дъха пейзаж, в празнично настроение, обхванало града, млади и стари се обличат в ръчно изработени костюми. Представленията се поставят поне 100 пъти от май до септември, а във всяко от тях участват минимум 1000 изпълнители. Всички актьори са аматьори, които по правило или са родени в Оберамергау, или са живели тук поне 20 години. Последното изпълнение е през 2020 г., а билети за него се продават от 2018 г. Връщане в хотела. Нощувка.
Ден 4
Закуска. Ден, посветен на столицата на Бавария – Мюнхен. МЮНХЕН е любопитен град с много лица и един от най-богатите и разнообразни на музеи градове в Европа. Тук има толкова интересни кътчета и забележителности, че трябва предварително да си направим маршрут и списък, за да не пропуснем нито едно от тях. Нашият маршрут включва: Мариенплац - който от 1158 г. /основаването на града/ е истинското сърце на Мюнхен; Старото и Новото кметство; Петерскирхе и нейният великолепен бароков олтар, Фрауенкирхе - един от най-известните символи на Мюнхен и безспорно най-прочутата готическа църква в Германия; Резиденцията на Кайзерите; най-старата бирария “Хофбрьойхаус”. В страни от туристическия ни маршрут остават още: Музея на науката и техниката, Музеят на BMW и на футболния клуб Байерн Мюнхен, рекордьор в Бундеслигата, двореца Нимфенбург – когато на баварския херцог Фердинанд Мария най-после му се родил син, той бил толкова щастлив, че дарил на съпругата си скъпо парче земя. Тя от своя страна издигнала малка лятна вила с градини. Нарекла я „Селището на нифмите“. Два века по-късно малката вила била разширена, а външната фасада била променена във френски стил. И се превърнала в истински пищна лятна резиденция. Отпътуване за Марибор. Настаняване в хотел в района. Нощувка.
Ден 5
Закуска. Oтпътуване за България. Връщане в София късно вечерта.
Екскурзия до Баварски Кралски замъци
19.08.2024
Възрастен в двойна стая: 715 лева
Пакетната цена е на човек и включва:
Пакетната цена не включва:
За резервации са необходими 3 имена на пътуващите на латиница, ЕГН / дата на раждане, както и:
Сумите са платими в лева в офиса на туристическа агенция Велбург ООД или по банков път. Банковите сметки можете да видите ТУК.
Необходими документи:
Важно:
Ориентировъчни входни такси на туристическите обекти по програмата
Мюнхен:
Допълнителни услуги, които се заявяват и заплащат на място
Баварски замъци
Екскурзии до Баварските замъци на българския пазар обикновено включват посещение на 3-те най-известни замъка построени от противоречивия крал Лудвиг II, когото често наричат Безумни.
Замъкът Хоеншвангау
Замък на това място е имало още през далечния 12 век. Крепостното укрепление е издигнато от рицарите на Швангау, които го изоставят през 16 век. В следващите няколко века, нестопанисвана от никого, крепостта започнала да се руши. И така до 1829 г., когато Максимилиян IIоткрива случайно руините при една от своите разходки. Той бил много впечатлен от мястото и решава да го закупи. През 1832 г. започва строителството на нов замък, който е завършен през 1837. Замъкът се превръща в лятна резиденция и ловна хижа на кралското семейство. Тук Максимилиян II, съпругата му кралица Мария Пруска и двамата им сина – Лудвиг и Отто – прекарват по-голяма част от времето си. Построения в нео-готически стил замък и изрисуван със сцени от мита за рицаря на лебеда Лоенгрин оказва голямо влияние върху формирането на мирогледа на бъдещия крал Лудвиг II.
Замъкът отваря врати като музей през 1912 г., а през 1928 г. е върнат на наследниците на кралското семейство. Днес замъкът е частна собственост и се посещава от над 300 000 души годишно. По време на екскурзиите до Баварските замъци замъкът Хоеншвангау се разглежда отвън.
Нойшванщайн
„Замъкът на лебедовата скала” е най-популярния и най-посещавания от Баварските кралски замъци. Построен е по заповед на крал Лудвиг II, в стила на германските рицарски крепости и като израз на преклонението на Лудвиг II пред таланта на своя любимец, идол и вдъхновител Рихард Вагнер. Ето защо и целия замък е декориран със стенописи, дърворезби, гоблени и други елементи от сюжетите на оперите на Вагнер и най-вече от митовете за Лоенгрин, Танхойзер, Тристан и Изолда... Всъщност още като дете Лудвиг се отъждествява с Лоенгрин – рицаря-лебед. След качването си на престола през 1864 г. баварския крал започва серия от строежи на нови дворци. Първият от тях бил Нойшванщайн. Строителството на замъка продължило цели 17 години (въпреки че Лудвиг възнамерявал да го завърши за три години) и в крайна сметка пак останал недовършен. От общо над 200-те помещения декорирани и оканчателно давършени са само 14. Замъкът е отворен за посещения само седем седмици след смъртта на краля през 1886 година. От тогава до днес той е посетен от над 60 млн. посетители. Всяка година близо 1 300 000 души идват тук, за да видят тази красота, а през лятото на ден през залите на двореца минават повече от 6 000 посетители (въпреки, че гидовете препоръчват красивите гледки през есента и зимата, когато всичко наоколо изглежда като вълшебна приказка). От 90-те години на миналия век до сега Бавария е вложила над 11 млн. евро за ремонт и поддръжка на замъка.
Замъкът Линдерхоф
Още от дете Лудвиг II се възхищавал на френските монарси. След едно свое посещение във Версай той решава да построи копие на резиденцията на Луи XIV. Новият дворец трябвало да бъде символ на абсолютната монархия и е вдъхновен от мотото на Краля–слънце: „Аз съм държавата!”. Много скоро се оказва, че долината на Линдерхов е твърде тясна за проекта и през 1873 г. той е прехвърлен за изпълнение на острова в езерото Химзее, което място се сторило на Лудвиг по-подходящо за изпълнение на неговия замисъл. За новия замък в долината на Линдерхоф от декември 1868 г. до септември 1873 г. са изготвени 17 различни проекти, нарисувани са множество скици и безброй варианти на кралската спалня. По това време на мястото на бъдещия дворец се намирала ловната хижа на Максимилиян (бащата на Лудвиг), която кралят познавал от времето, в което идвал по тези места на лов с баща си. Замъкът и прилежащия му парк са окончателно завършени през 1880 г., като през 1885-1886 са правени последни промени на кралската спалня.
Освен двореца, изключително забележителен е и прилежащия парк, в който могат да се видят статуи, фонтани, водни каскади, мавритански павилион, Храм на Венера и разбира се изкуствената Пещера на Венера, където можете да видите изкуствени старактити, сталагмити, езеро и водопад. Тук Лудвиг обичал да слуша своя любим Вагнер.
Замъкът Херенхимзее
Херенхимзее представлява комплекс от сгради на острова Херенинзеел, разположен в средата на най-голямото баварско езеро – Химзее. Намира се на 60 км. югоизточно от Мюнхен. Заедно със съседния остров Фрауенхимзее и ненаселения Krautinsel образуват община Химзее. Августинския манастир, по-късно известен като Стария дворец и Херенхимзее (по-късно известен като Новия дворец) са едни от най-известните постройки на Лудвиг II, а Херенхимзее е и неговия най-голям дворец.
За разлика от средновековния стил на Нойшванщайн, чието строителство започва през 1869 г., Херенхимзее е построен в нео-барок, като паметник на обожанието, което Лудвиг изпитва към френския крал Луи XIV. Ето защо било предвидено Новия замък да е точно копие на Версай. За съжаление преждевременната смърт на Лудвиг оставя 50 от общо 70-те стаи на двореца недовършени. Завършена е обаче Залата с огледалата, която не просто е копие на тази от Версай, но дори я превъзхожда: със своята дължина от 98 м. и 23 арки тя е по-голяма от версайската. Осветява се от 33 полилеи и 44 свещници, в които горят 2 000 свещи. Спалнята е в стил рококо, в преобладаващ син цвят, който е любимият цвят на краля. Леглото е позлатено, а за бродирането на покривалото му 30 жени са се трудили в продължение на 7 години.
Две години след смъртта на Лудвиг, двореца е отворен за посещение. През 1923 г. принц Рупрехт го дарява на правителството на Бавария.